ГРАНД ХОТЕЛ - ХАРАКТЕРИ И СТРАСТИ В СЛЕДВОЕННА ГЕРМАНИЯ 

      Едноименият мюзикъл от есенната програма на Друри Лейн Тиатър, ангажира бързо зрителския интерес в Чикаго след дебютното си представление. Базиран на едноименния филм на Метро Голдуин Майер с Грета Гарбо от 1928 г., действието в него се развива в периода между двете войни в известният Гранд хотел в Берлин-луксозно място с висок социален статус за своето време. Тук си дават среща пъстър спектър от различни отседнали в него персонажи; техните съдби се преплитат и последствията от това са съдбовни. Балерината Елизавета Грушицкая (Барбара Робъртсън) е решила да прекрати кариерата си след години на упадък. В Гранд хотел обаче тя се натъква на барон Феликс Фон Яйгерн (Джеймс Ранк), който е разорен и в непрекъснато отлаган банкрут, (затова и се опитва да открадне скъпоценностите й). Баронът я  накарва да се влюби в него и да преоткрие себе си, като продължи да танцува. Друг гост на хотела е туберкулозно болния чиновник Ото Крингелайн (Джеф Кул), решил да изживее остатъка от дните си в охолство, като за това е изтеглил всичките си спестявания. Тук е и чаровната машинописка Фрида Флам (Дина Диконстанцо), готова на всичко, за да осъществи мечтаното си пътуване до Америка, където  се надява да стане актриса. Пътят й пресича Херман Прайзинг (Дейвид Джиролмо), влиятелен бизнесмен на възраст, който се опитва да я направи своя любовница с празни обещания. И над всички тези различни характери с противоречиви житейски съдби се отличава техния обобщаващ ги образ-постоянно пребиваващия в хотела военен доктор полковник Отерншлаг (Джеймс Хармс). Той се появява многократно, за да коментира развоя на събитията безпристрастно или с нотка на ясен песимизъм. В него освен авторовия глас като че ли усещаме и този на съдбата-възприемана в онези години предимно в тъмни краски (Германия е в края на  дълбока икономическа криза, последвала неуспешната  й война). Затова и героят на Хармс е облечен в черно, носи  превръзка на дясното си око и се поддържа с морфин.
    Гранд Хотел е невероятно жива смесица от комедия, трагедия и реализъм, представена по един завладяващ начин от режисьора Майкъл Уебър. В работата си той разчита и на хореографските хрумвания на Теми Мейдър, и особено на сценографията на Робърт Мартин. Музиката е друга неотделима част от творбата-тя ни препраща успешно в годините назад, като следва колизиите и драматичните преживявания на героите в мюзикъла.

  За мен творбата има доста отпратки към съвремието-част от лицата и страстите в нея могат сполучливо да бъдат видяни и днес. Не се е променил много и човешкият характер-преследван от представата за материално благополучие и спомена за духовен живот. И сигурно това е в крайна сметка част от поантата на Гранд хотел - когато се видим отстрани да  пожелаем да променим по нещо малко в себе си.

 

Василен Васевски