Психотерапията може да спаси живот!

Но какво е това, и кой има нужда от нея?

Продължение от предишния брой

Следващият важен въпрос е : Кой има нужда и/или би имал полза от психотерапия?

Всеки, който изпитва емоционални проблеми (тъга, скръб, раздразнителност, тревожност, страх, и т.н.), проблеми в отношения с другите (с партньор, приятели, съпруг, деца, родители, колеги, сексуални, и т.н.), познавателни проблеми (възприятия, разбиране и мислене, памет, учене и т.н..), проблеми с адаптацията (поради емиграция, брак, раждане, развод, смърт, и т.н.), проблеми на настроението (потиснат, самоубийствен, маниакален, и пр.), проблеми с мисленето (като обсесивно, самоубийствено, налудни идеи, ирационални вярвания, халюцинации, и т.н.), може и е препоръчително да потърси психологична помощ. Включително са податливи на лечение или въздействие и всички повече или по-малко остри или хронични физиологични проблеми - които са възникнали от, или са винаги свързани със специфични психични състояния, базирано на психо-физиологичната цялостност на човешкия организъм. Повечето от състоянията и проблемите, които лишават човек от възможността да функционира оптимално в живота си могат да бъдат диагностицирани и лекувани или най-малкo могат да бъдат значително облекчени от компетентен клиничен психолог. Добрата диагностика с нужните за целта инструменти е изключително полезна в себеопознаването ни или това на нашите близки и деца. Тя би ни дала точните координати - способностите, както и лимитите, проблематичните заедно със силните страни. С това познание човек ще може да прави успешни и реалистични избори в живота си, вместо да затъва в емоционални терзания поради нереалистични очаквания и оттам провалени планове, шансове и намерения. Правилната диагностика би показала ясно и тези проблематични зони, които често не са открито манифестирани, а работят подмолно и често несъзнавано, но биха се повлияли успешно от подходящо и навременно терапевтично въздействие и лечение.

Класификацията на психичните и поведенчески разстройства (DSM-IV) е книга с размера на телефонен указател. Cъвсем не е необходимо oбаче човек да покрие критериите за психично разстройство, за да има значителна полза от психотерапия. Самопознанието, разширяването на съзнанието за сметка на несъзнаваното, увеличаването на самоконтрола и подобрения подход в общуването с другите, са все неща, от които всеки може неимоверно да спечели. Категорията "психично разстройство" звучи притеснително за много хора, но факта е, че малко от тези разстройства са очевидни за външния наблюдател и пагубни за личността, каквато например е острата шизофрения – диагноза, с която лаиците асоциират популярното и неуважително понятие "лудост." Пробиви в отношенията и свързаността с другите например (каквито проблеми изглежда са по-чест гост на определени хора), са често симптом на вътрешно разпадане или обърканост, проблематична познавателна структура, и/или емоционално блокиране.

А какво всъщност е кличната психология и кои сме ние?

Клиничната психология е научна област, която е системно и интензивно изследвана, обогатявана и разширявана особено през последното столетие. Както и звучи от наименованието, определението "клинична"  подсказва близка асоциираност с медицината, но без да е част от нея. Тaзи наука изучава човешките психоневрологични процеси - мисли, възприятия, емоции, поведение, мотиви, чувства, спомени, съзнание, предсъзнание, подсъзнание и техните взаимодействия. Клиничните психолози изследват, подобряват и създават диагностични инструменти и терапевтични подходи до научно доказване на тяхната ефективност. Университетите обучават професионалисти да диагностицират и лекуват хора, нуждаещи се от такива услуги, точно както е в медицинската област. Компетентността и квалификацията на тези професионалисти зависи от техните научни акредитации, опит и експертиза в определената област, и както във всички други професии, и от техните персонални таланти. Категориите и научните нива на тези професионалисти са както следва: Клиничен Консултант - М.А. (Магистър по Клинична Психология с две години следбакалавърско академично обучение); Клиничен Социален Работник – CSW (Магистър по Клинична Социална Работа - с две години следбакалавърско академично обучение); и Клиничен Психолог - Ph.D. или Psy.D. (което е Доктор по Клинична Психология с минимум четири години следмагистърско академично обучение и защитена дисертация в областта). Държавната администрациа на САЩ изисква всички тези професионалисти, които се занимават с пациенти да имат паралелно на академичното си обучение и интензивен клиничен опит под супервизия (минимум от две до четири години според техните нива и области на експертиза) преди да им се позволи да практикуват самостоятелно в границите на техните професионални акредитации, стриктно указани и контролирани от професионални и държавни институции.

Последният въпрос по тази тема е : как работи психотерапията?

Това ни води до следващото масово недоразбиране по отношение на психотерапията, че "психолозите казват на хората как те мислят, как трябва да мислят, и им дават съвети какво да правят." Това не само е много частично, но бих казала и доста заблуждаващо разбиране. Подобна практика би била сигурен белег на проблематична (недостатъчна или липсваща) квалифицираност. Също такъв «терапевтичен» подход е типичен за повечето от книгите в категорията "самопомощ," които в голямото си мнозинство са писани от непрофесионалисти, адресират общи тенденции и изразяват авторовото пристрастно и субективно становище. Дори когато книгата е писана от доказан специалист, тя има предимно информационна цел, поради генералното и по принцип адресиране на даден проблем. Което ще рече, че никога предписанията от такива книги не пасват добре на определения човек и често дори могат да се окажат и вредни, ако човек се опита да се самодиагностицира по тях или да си самопредписва интервенции, неподходящи за специфичните му проблеми и личностна структура.  Психологичната диагноcтика и психотерапия са процеси, които са много индивидуални, вземайки предвид определения човек, околната му среда, силни страни, слабости, таланти, капацитет, стил, убеждения, култура и всичко, което обяснява уникалността на определения човек, животa и проблемите му. Решението на проблема лежи в самия човек, а не в терапевта. В процеса на терапията чрез експертнoто водене от психолога те двамата заедно откриват какъв е пациентa, какви са неговите нужди, и какво трябва да бъде направено, за да се постигне желаната цел. Нищо не е наложено отвън на пациентa без неговото съгласие и контрол. Дори ако се използва клинична хипноза когато е индикирана за определен проблем; прилагана е от професионалнo компетентен и акредитиран в областта терапевт; и е желана като интервенция от пациента, то пак пациента е в контрол.

Професионалната етика и закона на САЩ ни задължават да осигурим компетентно, незаплашващо, уважително, неосъждащо, неексплоатиращо, неувреждащо, и доверително лечение и услуга на всички наши клиенти/пациенти. Конфиденциалността (поверителността на всяка информация свързана с клиента, включително неговата идентичност) при каквито и да е психологични услуги е гарантирана от закона и професионалната етика. Санкциите са сериозни за нарушилия я професионалист. Изключенията от конфиденциалността биват ясно изказани преди психотерапевтичния процес да започне и обикновено включват единствено мисли, действия, или планове за увреждане на себе си или на някой друг.

В заключение, нашето психично здраве е базисна предпоставка за пълноценен и успешен живот.  В огромното си мнозинство психичните и свързаните с тях физиологични проблеми са лечими или податливи на терапевтично въздействие от компетентен клиничен професионалист.

Продължава в следващия брой

Д-р Юлиана Панова Psy.D.

тел. 847-219-6795