ГЕОРГИ КОЛАРОВ, НОСИТЕЛЯТ НА ЗЛАТЕН МЕДАЛ ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ ПРОФЕСИОНАЛНИ ПОСТИЖЕНИЯ КАТО МАЙСТОР-СЛАДКАР В БЪЛГАРИЯ И ФУТБОЛИСТ ОТ БЛИЗКОТО МИНАЛО: “МНОГО ТЪРПЕНИЕ И МНОГО ЛЮБОВ КОГАТО ГОТВИТЕ ИЛИ ОБЩУВАТЕ С ХОРАТА. САМО ТАКА ЩЕ СПЕЧЕЛИТЕ ПРИЯТЕЛИ ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ.”

Георги Коларов е сред най-добрите майстори-сладкари на България. Участвал е в стотици международни и национални изложби, които са му донесли национално признание и уважение в България и в чужбина. В продължение на 15г. е бил главен майстор-сладкар на гранд-хотел “Варна”, отворил е и хотел “Амбасадор“ на Златните пясъци (1970г.). От 1980 до 1985г. е носител на титлата “Майстор-сладкар номер едно на България” на Комитета по туризма. През 1986г. го обявяват за “Заслужил майстор на републиката” получава и Златен медал за “Изключителни професионални постижения в областта на сладкарството“ (б.а. - медалът българинът подари на първото си внуче). Гошо печели и първото място на фестивала за най-добри специалисти в Слънчев бряг. От 1991г. е член на Съвета на Асоциацията на Европейските готвачи. От 1992г. живее и работи в Америка.

 Kакво го е накарало да остави блестящата кариера в България и да търси щастието си в Америка. Случайност? Авантюризъм? “Няма случайни неща в живота, няма и авантюризъм - отвръща Георги - има само непрекъснат стремеж на човешкия дух към обогатяване и към израстване.”

През 1991г. именитият ни майстор-сладкар Георги Коларов се среща с Боб Макнът джуниър, който е на бизнес посещение в България. Двамата мъже веднага откриват общи неща - американецът е собственик на Колин Стрийт Бейкъри в Корсикана, Тексас, пекарната, която е световнизвестна с плодовите си кейкове.Българинът пък е виртуоз в сладкарското изкуство. Другото, което веднага ги сприятелява е футболът. Оказва се, че американецът, който е от унгарски произход, е играл в легендарния футболен отбор “Космос”, Ню Йорк заедно с Пеле, Бекенбауер и др. светила във футбола. Георги Коларов също е майстор на топката. Играл е с най-известните български футболисти от близкото минало: Гунди, Евгени Янчовски, Иван Танев, Тодор Кръстев и др. Между американеца и българина започва интересно приятелство, което година по-късно довежда сънародника ни в Тексас. Сладкарството есествено е номер едно - Георги работи няколко години в Колин Стрийт Бейкъри в Корсикана и учудва всички с работохолизма и таланта си, но футболът си остава голямата му тръпка, с него са свързани най-скъпите му спомени от България.

Нели - Коя е срещата, която завинаги ще запомниш?

Георги Коларов - Никога няма да забравя срещата ми с Гунди през 1963г. Играхме приятелски мач - “Орловец” Габрово срещу “Ботев” Пловдив. Биха ни с 2:0. Гунди от дясната страна, по един и същи начин с глава вкара и двата гола. Не искаха да ни бият много, беше приятелска среща. Аз ще я помня винаги и защото имах три греди в този мач. Играех номер 10, лява свръзка (втори център). Беше оспорван, но красив двубой. По това време бях млад, в много добра спортна форма, вкарвал съм и по 20 гола на полусезон, 100 метра ги вземах за 11.2 сек. Не бях от най-виртуозните техничари във футбола, но имах много силен удар и с двата крака и следях много внимателно топката. Специално за тази среща си спомням още и че треньорът ми Коце Костадинов от Плевен (първият треньор ми беше Борис Тръпков от Карлово, който е бил център-халф на България през 1944г.) беше много доволен от мен и дойде да ме поздрави след мача, защото не беше никак лесно да се играе срещу такъв изключителен футболист като Гунди.

Нели - Какви са ти впечатленията от него?

Георги Коларов - Като талант, като етика, като поведение, в цялата футболна история на България няма равен на него. Гунди беше много известен и много обичан не само у нас, но и в чужбина. Славата обаче по никакъв начин не промени човешкото му поведение. Изключително скромен и сърдечен човек. Дори и да направеше някаква грешка на терена, спомням си как веднага отиваше и се извиняваше първо на съдията. По това време във футбола още нямаше картони, имаше само предупреждения - първо, второ, трето и те изгонват за неспортсменско поведение. Аз нямах нито едно предупреждение за 10г. игра. Беше много етичен футбола по това време.

Нели - Футболът е голямата ти любов и тук в Америка…

Георги Коларов - “Стара любов ръжда не хваща”, нали я знаеш древната българска поговорка. Така и аз не можах да стоя настрана и организирах футболен клуб “Левски” в Далас. С него имахме много приятелски двубои и донесохме много радост на почитателните на футбола в Америка. Миналата година тук ми сложиха пет байпаса на сърцето, но това не пречи да играя любимата ми игра. Синът ми Красимир Коларов също е футболист. Включен е дори в американското издание “Who is who in sport”. Два пъти вкара по 27 гола и спомогна за класирането на Корсикана Дистрикт хай скул на финалите. Там вкара 4 гола, но отборът му загуби с 5:4. Краси игра и в “Кикърс” Далас, взеха го веднага в колежа на стипендия и сега има два отбора в Далас за деца до 10г, директор е и по храненето в един институт. Спортът има много положително влияние върху живота ни.

Нели - Какво е общото между сладкарството и футбола, кое е по-лесно?

Георги Коларов - Общото е, че и двете са изкуства и изискват много любов и постоянство. За лесно - няма лесно. Колкото си по-настоятелен и знаеш какво искаш, толкова повече ще постигнеш в живота.

Нели - Как се оцелява в Америка?

Георги Коларов - Никак не ми е било лесно през тези изстрадани 13г. в Америка .  Малко хора знаят колко труден е животът в Америка. За съжаление повечето гледат от лъскавата, хубавата й страна. Истината обаче е, че не е лесно в страната на неограничените възможности. Най-трудни за мен бяха първите ми три месеца, когато дойдох през 1992г. и живях сам в една мотелска стая. Без кола, без английски език, чужденец на американските обичаи и маниери, чувствах се като отшелник в тази огромна страна.Най-добре ми беше, когато работих в Колин Стрийт Бейкъри в Корсикана, Тексас. Английският език беше голямата ми бариера и затова започнах да го изучавам много усилено в Наваро Колидж.

Упоритият българин посещава вечерните езикови класове на колежа, но това не е достатъчно за него, защото иска да напредва по-бързо, езикът е от особено значение в работата му. Толкова силно е мотивиран и ентусиазиран, че специален доброволец от колежа, г-ца Кони Бейли, започва допълнителна индивидуална работа с него два пъти седмично. “Г-н Коларов беше сред най-мотивираните ни студенти - спомня си тя за нашия сънародник - Такова изключително желание за усвояване на чуждия език не съм виждала до сега. Всеки път Георги идваше с дълъг лист от думи, чийто значение искаше да знае. Изключителното му чувство за хумор и добро настроение помогнаха много през този тежък период на усвояване на английския език.”

Георги Коларов носи винаги със себе си своята “подвижна история” - малко куфарче пълно със снимки, дипломи, награди и изрезки на статии от вестниците, които са свързани с историята на българския футбол, на сладкарската професия и пътя на българския емигрант в Америка. Показва ги на всички – един уникален урок по родолюбие! 

Нели Конуей