John W. Kearns, Attorney

Адвокат Кеърнз има двайсетгодишен
опит в области от общата правна практика като разводи, криминални дела,
пътнотранспортни произшествия, наложени плащания, бизнес организация и
др., както и дванайсетгодишна специализация в областта на имиграционното
право. Имиграционната ни практика покрива различни щати, работим със
съответните консулски отдели, както и сме ангажирани в активна правна
практика с кореспондиращи адвокати в Европа по разнообразни дела,
включващи недвижимо имущество, семейно право, настойничество над деца и
издръжка. Приемаме запитвания по общи и имиграционни въпроси и теми за
обсъждане по електронната поща на адрес
jwkearns@hotmail.com. Консултации по телефона или в
офиса могат да се организират на (312) 738-2529. Говори се вашият език и
ще се погрижим за случая ви. За допълнителна информация вижте карето по
страниците на вестника.
КАКВО ВСЪЩНОСТ ПРАВИ АДВОКАТЪТ:
Ето една ситуация, която съвсем
не е необичайна: имали сте имиграционно дело,
в края на което или ви е присъдено “доброволно заминаване” след процес
по молбата ви за убежище, или след обжалване до Борда на имиграционните
обжалвания (BIA), или не сте се явили на
определена дата в съда и сте получили “заповед при отсъствие” (Order
in abstentia). Независимо по кой начин сте стигнали
дотук, но вече сте обект на окончателна заповед за депортация
(Final Order of removal), а все още сте в САЩ. Нека
отидем още по-далече и кажем, че сега сте омъжени за американски
гражданин, и доказването на истинността на брака не е проблем. Какво
може да се направи?
Ситуацията е трудна. Един добър
адвокат трябва да разгледа делото ви страница по страница, а после или
трябва да има нервите и смелостта да продължи, каквото и да реши да
направи, или по-добре да не се захваща. Понякога след внимателен преглед
на делото може да се наложи изчакване на подходящия момент за действие,
на основата на инстинкта или някаква промяна в закона. Нека ви дам един
пример.
Делото при брак разчита на две
основни апликации: I-130 (Alien Spouse
Petition), подадена от гражданина в полза на чужденеца,
и I-485, което е молбата на чужденеца за зелена
карта. Може да има няколко причини чужденецът да няма правото да вземе
зелената карта, като една от тях е окончателната заповед за депортация
(Final Order of removal). Съществуват разпредби за
отмяна, кито ще обсъждаме в друга статия, но преди да стигнем дотам,
нека обърнем внимание на другите проблеми.
До момента, когато обжалващият
чужденец “пропусне да си замине доброволно” и делото се превърне в
окончателна заповед за депортация, юрисдикция върху делото има
Имиграционният съд (или Бордът на имиграционните обжалвания). След което
делото отива в Депортационния отдел на ICE за
изпълнение на закона. Това, разбира се, е под юрисдикцията на Аttorney
General, и затова виждаме много форми на отмяна или
облекчение предполагаемо “на усмотрението на Аttorney General”.
Това означава, че офицерът на най-ниското ниво в Депортационния отдел
пише рапорт и дава препоръка, които после преминават за одобрение към
началника в местния офис.
Това е трудно дело, но не
невъзможо, ако се приготви и документира по правилен начин. Първото,
което обаче могат да поискат да видят, е чужденеца, и да вземат валидния
му паспорт, като обикновено няма предварително да ни кажат дали ще
задържат чужденеца. И нямат причина да не го направят и да го държат в
затвора няколко месеца, докато се назначава “екскорт за полет” извън
страната за изпълнение на окончателната заповед за депортация или
заповедта за арестуване, ако в резултат е била издадена такава.
И така, вие сте в съдебна процедура
пред имиграционния съд или обект на окончателна заповед за депортация,
но женени за американски гражданин. Това е т.нар. “adjudication
case”, което означава, че е подадена само петицията
I-130. И понеже юрисдикция има съдът, I-485
може да се подаде само там и само след одобрена I-130.
Следователно, ако по делото има окончателна заповед за депортация и
апликантите се явят на интервюто, какво ще спаси чужденеца от
арестуване, ако службите действат в изпълнение на заповедта? Най-общо
казано, нищо. Номерът е да се постигне одобрение на I-130
с избягване на ареста, за да може I-485 може да
се подаде в съда. Това е причината понякога съветът да бъде изоставяне
на делото по брака. Вариантите наистина не са много. Един от тях е
кандидатстването за отмяна (waiver), но такава
молба обикновено не получава одобрение от службите “по усмотрението на Аttorney
General”, докато чужденецът не напусне страната като
едно от условията за това одобрение. Оттам нататък, късмет!
Това е основната ситуация. Какъв е
пътят да я заобиколим? А ако няма окончателна заповед, или, да се
изразим по-точно, няма правилно законно уведомление за тази заповед,
връчено подходящо на чужденеца или неговия адвокат? Според закона,
адвокатът и чужденецът трябва да са правилно и законно уведомени, а
задължението на чужденеца е да държи органите информирани за точния
адрес, на който поучава пощата си. Наскоро при мен дойде едно дело,
което е много интересно и което дава възможност за опит да се направи
нещо. (Преди да го представлявам), господинът отишъл със съпругата си,
американска гражданка, на интервюто, макар че обжалването по делото му
било загубено две или три години преди това. В такъв случай бих го
посъветвал, че много вероятно е да бъде арестуван на място и депортран,
но какво всъщност е станало? Интервюиращият офицер одобрил петицията
I-130! Да, одобрението е нормално решение, но
изумителната част е, че не са арестували господина! И защо не са?
Подробно разглеждане на фактите по
случая показва, че преди три години, когато чужденецът е загубил
обжалването, чиновниците от BIA офис са изпратили
следното на адвоката: 1) писмо с името на чужденеца и съответния
А-номер, заявяващо, че “съпровожда решението на BIA”
и 2) решението на BIA за отказ на нечие друго
обжалване. Приложеното решение по никакъв начин не се отнася до
чужденеца и до неговия адвокат и е очевидно е грешка на чиновник, който
е приложил грешния лист. Това дали е е достатъчно да може господинът да
вземе зелената си карта? Евентуално в добавка и с други детайли, се
надяваме да е така. Въпреки че на интервюто чужденецът не е бил
арестуван, това е “събудило” делото му, и впоследствие той е получил
писмото да се яви за депортация, т.нар. “bag and baggage” letter,
но сега вече имаме одобрена петиция I-130 с
очевидна юрисдикция отново на BIA поради
неправилното уведомление. Задачата в този случай е да успеем да отворим
делото пред службите преди те да успеят “по-погрешка” да го депортират.
За всеки случай подаваме паралелно и молби за отмяна, но се надяваме да
имаме достатъчно време за обработка на тези молби, докато човекът е на
територията на САЩ, ако BIA откаже молбата ни за
ново отваряне на делото, основана на нови доказателства. Ако BIA
не одобри молбата ни, по мое мнение това ще бъде грешка, и затова,
разбира се, се подготвяме като доументираме случая за по-нататъшно
обжалване пред U.S. Court of Appeals.
Това е един случай как някой е
успял да получи одобрение на I-130 въпреки
наличието на окончателна заповед за депортация. Това е било в резултат
на смелост или невежество. При всички случаи – късмет. Как можем да
имаме повече сигурност в процеса? Първо, трябва “да познаваме врага си”.
Почти всички процедури в този случай при нас в Чикаго зависят от
усмотрението на състава и началниците в съответния отдел. Трябва да сме
наясно къде се тегли чертата, какво биха или не биха направили и как да
представим случая по най-благоприятен начин. Ако делото е “заспало”,
какво “ще го събуди”? Повечето адвокати, дори ако знаят, какво точно
правят, не биха поели такова дело. Рисковете за клиента са много високи,
а шансовете за успех – твърде малки. Накъдето и да се тръгне, винаги има
опасност да се завърши с нещастни клиенти.
Такъв процес изисква силно и
убедително представяне на всички елементи от благоприятните аргументи в
полза на клиента. Изисква точно определение на това къде лежи правната
юрисдикция, след това представяне на комбинация от добре аргументирани
молби, молби за отмени и други правни “инструменти” от арсенала на
адвоката с въображение. И, не забравяйте, че крайната цел, погледнато от
перспективата на адвоката, е създаването на официален рекорд,
документиращ случая за обжалване. Същото понякога зависи и за
обикновените прости апликации за продължение на туристически статут. И
това е, което прави адвокатът.
Друго дело, което заслужава
споменаване: случай на човек, обект на окончателна заповед за
депортация, вече арестуван и задържан. Такъв човек ще стои в затвора,
докато Депортационният отдел успее: 1) да вземе валиден паспорт и 2) да
качи човека на самолета възможно най-бързо. Това може да отнеме месеци.
Но невинаги всичко е загубено!
Депортационният отдел има
процедура, при която се преглежда отново делото на задържания,
предполагаемо след 90 дни, понякога и повече. Това е усмотрение за
освобождаване от затвора при висяща окончателна заповед за депортация,
вероятно включваща плащане на гаранция, както и други изисквания, като
например носене на гривна на глезена за домашно наблюдение. Одобрението
на такова освобождаване се основава на разнообразни фактори, включващи
връзки с общността, наличие на семейство, опасност човекът да се скрие
или да избяга (danger of flight risk), но номер
едно и най-важно, фактът, че задържаният не може да бъде депортиран,
защото няма валиден документ за пътуване. Очевидно flight risk
може да включва алтернативни форми за освобождаване, които клиентът може
да преследва. В момента имам такова дело, основано на дълъг списък
позитивни елементи и фактори в полза на клиента, при което
Депортационният отдел не само освободи чужденеца, прекарал около четири
месеца в затвора, без гаранция, но също присъди една година престой тук,
т.нар. Stay of Removal, за да ни даде време да
преследваме други облекчения.
Required Disclaimer:
The information provided in this article should not be
construed as legal advice or legal opinion on any specific facts or
circumstances. The contents are intended for general information
purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning
your own situation and any specific legal questions you may have.
(следва)
C Copyright John W. Kearns