Коментар на адвокат Наско Иванов - 708-856-1440

Продължаваме отворената тема относно деклариране на стоките пред митническитеоргани. За облекчаване на митническите формалности при спазване на процедурите за деклариране и на определените условия митническите органи разрешават представянето на опростена митническа декларация, която представлява основната декларацията, несъдържаща някои от изискваните данни или към която не са приложени някои от изискваните документи. Също така вместо основната митническата декларация може да бъде представен търговски или друг документ, придружен от молба за поставяне на стоките под съответния митнически режим или декларирането на стоките под съответния митнически режим да се извърши чрез вписването им в счетоводните документи на декларатора. В този случай митническите органи имат право да освободят декларатора от задължението да представи стоките. Опростената декларация, търговският или друг документ, или вписването на стоките в счетоводните документи трябва да съдържат данните, необходими за идентифициране на стоките. Вписването в счетоводните документи трябва да съдържа задължително и датата, на която то е извършено. Деклараторът е длъжен да представи допълнителна декларация, която може да има общ, периодичен или рекапитулативен характер. Допълнителната декларация  се смята за единен, неделим документ с документите посочени по-горе който влиза в сила от датата на приемането им от митническите органи.

След като стоките биват декларирани митническите органи извършват последващ контрол на декларирането. Митническите органи имат право служебно или по искане на декларатора да извършат повторна проверка на декларацията.  Митническите органи имат право след вдигане на стоките, за установяване истинността на данните от декларацията, да извършват контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях. Този контрол се извършва на място при декларатора, при всяко лице, свързано пряко или косвено с горепосочените операции, както и при всяко друго лице, притежаващо тези документи и данни. Митническите органи имат право да извършват проверка на стоките, ако те могат да бъдат представени. Когато при повторна проверка на декларацията или при последващ контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства.

Всяко лице, пряко или косвено свързано с операции по внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки, е длъжно да съхранява в 5-годишен срок цялата документация по конкретните операции, независимо от използвания носител. Този срок започва да тече от края на календарната година, в която: за стоки, оформени под режим внос, или за стоки, декларирани за износ, са приети съответните митнически декларации; за стоки, оформени под режим внос с намалено или нулево мито, поради използването им за специфични цели тези стоки престават да бъдат под митнически надзор; за стоки, поставени под друг митнически режим; се приключва съответният митнически режим; за стоки, поставени в свободна зона или свободен склад, стоките напускат свободната зона или свободния склад.