„Накъде в Неделя ?“

Така се казваше една стара рубрика на единствената БНТ от периода преди демокрацията. Валяха предложения адресирани към народа на „зрелия социализъм“, как след положената петдневна социалистическа работна седмица да отдъхнат по 100-те маршрута на историческото минало, да се заредят с оптимизъм по „пътя към комунизма“ и следващата петдневка да бъде още по-ударна. Ех..., времена!

Сега в ерата на демокрацията е друго.

Телевизии и маршрути бол.

Свидетели сме на трескавата подготовка на няколко групи, които атакуват „родният“ Еверест. Най-високият връх в държавата! Пари за екипировка има. Шерпи има. На пръсти се броят, тези които са го изкачили. Камери, микрофони и светкавици запечатват усмивки! Ще има власт! Пари! Престиж! История! Заветният връх и от него те вижда целият свят без бинокъл.

Първи към върха са устремени по-многобройната група начело с младия Другар. По-опитните и по-стари другари от групата го смъмрят и съветват по другарски, че към Еверест не се тръгва без кислород. И как така с гуменки и ушанка? И вместо тежката раница с нужните атрибути, да носиш само усмивката на младежкият оптимизъм и ербаплъка е равносилно на смърт за групата. За там се изисква стабилна екипировка, опит и умения да се чете по карта и....., че едно-две изкачвания на „Хамам баир“до паметника на руския солдат в Сливен, няма да им осигури пропуск пред бариерата на Еверест, защото там има бариера от наблюдатели и ако не си екипиран според световния стандарт, бариерата няма да се вдигне. Но, какво да го правиш! Боже..., лудо-младо! Живее си с мисълта, че като им се усмихне, ще стопи коравосърдечните им сърца, те ще вдигнат бариерата, слънцето ще разтопи вечните ледове и с подкрепата на другарите - водачът на върха. Ще го види целия свят, ще забие българския флаг и ще се провикне: „Ура! Да живей България! Дойдох, качих, победих!“ А помъдрелите другари, примирявайки се с младежкия ентусиазъм, бащински клатят глава, усмихват се и си казват:“Е, щом толкоз иска, нека се качи на върха. Ще му дойде акъла, както дойде на нас, когато духне силния вятър и започне да слиза надолу по гол задник. Бедата е там, че ще повлече цялата група и край. Втори шанс няма да има до трето пришествие“.

За Еверест е тръгнала и втората група - царският керван.

На пръв поглед, не се забелязва трескавата подготовка която кипи под сурдинка. Но, групата има стратегия. Тихо, мирно, без шум, да изпревари първата група и да я изненада по обиколния път към Еверест и когато младия Другар се качи на върха те ще са там. Тогава,той няма да смее да викне:“Ура! Да живей България! Дойдох, качих, победих!“ Ще му отнемат еуфорията набързо и всичко останало. А и опит имат в катеренето. Веднъж успяха. Защо да не повторят и по обиколния път? Що небостъргачи са покорили! А и катеренето им е специфично. Групата носи царя си на ръце и драпат нагоре по стръмното, а той показва пътя. Ако не е той, първата ги връхлетяла лавина ще ги затрупа. И край. Отиват в небитието.

По-интересна е тактиката на третата група. На Султана.

Той е я патентовал и никой не може да му я отнеме. Да не мислите, че си има екипировка? Не... Не му и трябва. Да не мислите, че катери непристъпните чукари към Еверест? Нищо подобно. Изкачилите се, му поднасят върха на тепсия, а той си седи в подножието му на топло в кафенето, сърба си шербетлията кафе, погалва си доволно брадата и усмихнат казва на кафеджията:“ Аферим! Машалла! Ашкоусун! Евалла!“ Опекъл си е работата предварително! Преди време кандардиса една група, която качваше Еверест да занесат снимката му в цял ръст и в пълна екипировка / фотомонтаж / и да я поставят там на видно място. И си черпи с кафе само този който обещае, че ще се качи на Еверест, ще си направи снимка прегърнат с неговия портрет/ фотомонтаж/ и му я донесе за доказателство. Тогава може да почерпи и с повече от кафе. Стига някой да не се изпусне и му каже, че се е снимал със снимката му, а не с него. А на снимката се вижда, че е на върха с тях. Да видиш само каква надпревара кипи. Да не мислите, че кандидатите са за едното кафе? Нищо подобно. Той дава повече от кафе. Важното е света да „знае“, че е качил Еверест. Тя снимката му, ще постои още няколко дни, защото народните синоптици, дето не са чели дебели книги като телевизионните, а познават времето само като се взрат в небето, казаха, че се очаква невиждана до сега буря на върха. И че портрета ще бъде затрупан от вихрушката. Е, можеш ли спря лошото време? Няма такъв филм.

В следващата, четвъртата група е атракцията. Атакува върха с вертолет. Засвирват фанфарите, кацат, забиват знамето и целия свят огласят. Ще ги чуят и техните майки, които ще се гордеят с чадата си, че са тарикати и ползват изпитани технологии. Някои от групата алармират стратезите си, че атака с вертолети на Еверест е пагубно за всички. Там вертолет не може да кацне, защото няма въздух. „Това си е чисто аматьорство!“, казват те. „Какво като няма?- рипват смелчаците. „Ще си докараме с балони! Надуваме фанфарите, пускаме въздуха, после забиваме българското знаме, викаме „Ура! Да живей!““ и се връщаме, кой откъдето е дошъл, по родните места.“ Въпросът е купон да става! Хапка от славата и още нещо! Ще хапнем, пийнем, тропнем хорце и после у дома на меките чаршафи. Като се наспим, ще си напишем мемоарите, че „и ний сме взели нещо от света“.

Да не си мислите, че са само това групите, дето атакуват Еверест? Не.... Има една група, която е хем група, хем не е. Вътре в групата ще се избият. Разделили са се на три подгрупи и всяка подгрупа на подгрупа с вожд. Не могат да се разберат кой ще води по маршрута към Еверест. Всеки от тях вика:“ Който носи тежката раница, той ще забие знамето на Еверест!“ И всеки изтъква, че той носи тежката раница и на него се полага байрака. А сега ги разбери? Тежката раница носят шерпите, но те тях не ги броят. В кавги и неразбории в близките години няма да тръгнат към Еверест. Най-много да останат само вождове с байраци и мераци. А шерпите ще им продадат раницата на други групи мераклии.

Има и други желаещи да атакуват Еверест, но не могат да си намерят шерпи. Те за това на всеки четири години надуват само свирките, белким някой ги забележи и ги отрази в новините. Това им стига да си укротят страстите.

В това надлъгване между групите,и въпроса кой ще се качи на върха, шерпите се ошашавиха. Как да изкарат насъщния за семейството? И аз съм шерпа. И ти си шерпа. И вие сте шерпа, господине! И вие....... Тътрим им тежкия багаж, а после не си спомнят за нас като се качат на върха.

А ние, накъде в Неделя? Маршрути много! Свят голям..........!

Пък..., дали да не си създадем и ние някоя група? Колко му е! Ще ги изметем от върха! Но...., разбира се! Пак ще се пръкнат нови ентусиасти, пак ще..........

Боже..., прости ми! Размечтах се.

Специално за вестник "България" - Чикаго

Мариана Тодорова - Сливен