Първи филм на БНТ за българите в Чикаго

Жега..който помни тази дума, който знае, какво означава да се изпотиш...  О-о  помогнете ми с вода или със салфетка. Изпотявам се, потя се? Жега. 40 и няколко градуса на сянка. И екип от българската телевизия. Първото нещо, което ми хрумва е: “Те са дошли в Чикаго да снимат филм. Филм за кой и за какво?  Екип от БТ се интересува от някой родоотстъпник или от някоя загубена по света душа. Сложих касетофона на масата и си  мислех .... Ей ... те правят филм за нас хората в Чикаго, а аз пиша статия за тях... за хората, които правят филм в Чикаго. Жега. Има пикник на улицата, или както се казваше, на български събор, сборище? Пикник на улицата... 108 градуса Чикагска температура и около 42 градуса българска жега. Вино не се лее, но има бира... Пред църквата “Св. Иван Рилски” сме, има истински български хора и подобие на истински български кебапчета. И аз се потя, но някои за щастие ми подава салфетка и първият въпрос идва... Кой си ти... И първият коментар виси в жегата: “... интервюто започна Данчо.”  Имам салфетка залепена на челото ми , и аз си мисля: “ Дано някой поне знае, че тук в църквата е горещо.”  И все пак, защо екипа от телевизията е тук? Кой ги е изпратил? Как се казва документалният филм, който те подготвят? До Чикаго и назад или филм за...

О: За българите в Чикаго. Филм за българите в Чикаго.

В: Нещо освен горещината да ви впечатли? - питам аз.

О: “Хората тук са много различни. Тук имат друга чувствителност. Страната, в която трябва да живеят и да печелят или пък страната, в която някои все още искат да се върнат. Остава им само носталгията... така че много по сложни са нещата тук отколкото за един човек, който работи и живее в България. Има хора, които се разплакват, когато ги интервюираме, мъже.. Няма значение пола и възрастта.  Но този нека да го нарека жител на света, който интервюирахме, който се казва Васко. Говоря за него, защото аз съм на страната на тези, които се разплакват за България. И той ми каза, че гората и в най-хубавия щат, не помня кой щат каза той, гората не мирише като гората в България. Това много ми хареса!” - каза Маргарита Полежанова от БНТ- телевизионен регионален център  в Благоевград...

Жега, жителите на света... Жега и Чикаго и български хора и български ритми и хоро, което се вие на улицата пред църквата.

“Искам  да кажа нещо, като говорите за жителите на света. – намеси се Мария Любенова, репортьор от Телевизионният Център в Благоевград. “България е много малка, и ако човек реши да я разпръсне из целия свят ще се загуби като традиции. Но тук става въпрос за нещо по различно, има българска общност в Чикаго, българите предпочитат да идват в Чикаго, нещата са по сплотени и те си подават ръка. Защото  имигрантите са разчитали само на себе си. Това е важно събитие за България.... Информацията ни  е, че  българите в Чикаго си помагат. Българите в Чикаго в сравнение с всичките имигранти по света имат най-много вестници издавани на техния език, в техния  град. Защо сме тук? Българите, които напускат имат две посоки. Чикаго и Германия. Чикаго е мястото, което се предпочита от много българи... може би това означава , че не сме толкова разпръснати в света след като имаме посоки къде да ходим. Прави ми впечатление,  като че ли всеки е намерил себе си тук. Ако в България, като е тръгвал не е знаел дали ще се върне,  сега знае, че един ден ще се върне. Един от тях каза: “ Виж какво, Мария, аз искам да плащам данъци за собственост и за държава... Аз искам да ги давам тези пари на България... “

Жега. Носталгия. Много пот и интервю. Как мирише гората в България и как миришaт земята, плодовете, дините...  Докато гледах хората около мен и докато се опитвах да си представя как  наистина изглежда България и как наистина изглежда Чикаго в моите очи и в очите на екипа на телевизията си помислих, че спомените са голяма част от живота на нас имигрантите и въображението е голяма част от живота на нашите сънародниците. Спомените от недокоснатата природа и видяното преди няколко години.  Рилските езера с кервани, които возят един бабаит на кон, каси с бира и канче от кока кола на дъното на едно от седемте езера.

“Значи нашият филм се казва: “Мечта за България”. И някои  така ни заподозряха, че искаме непременно всичко да изглежда чудесно, и че всички българи искат да се върнат в България. Не е така. Нашата идея беше, че може би мечтата за България е различна за всеки. За вас е да няма такива хора, които искат да направят пътеката за седемте рилски езера в тоя вид. Може би твоята мечта е точно това. Това да се промени. Някой иска да плаща данъци в България, някой иска да инвестира в България и ще се върна...” допълни Маргарита Полежанова.

“Включително оня ден имаше младо семейство, което много ни хареса, двамата бяха на абсолютно различно мнение, дори в кадър, докато заснимахме, тя го гледаше и не вярваше, че той иска да се върне в България.... Докато съпругата иска да остане тук завинаги“ намеси се репортерката Мария Любенова.

Жега.  Чикаго. 108 градуса или повече от 40  по Целзий. Салфетките се свършиха и аз се срамувах да си поискам повече. Топло. Жега. Въпрос и капки от пот се стичат дори по стените.

В: За какво правите филма, да покажете нашия живот?- върнах се на темата аз.

О: “Много различни мнения и много гласове, правим филма за да разберем каква е вашата мечта за България” – отговори ми  Маргарита Полежанова.

“Всеки чува каквото му е изгодно, интелигентния човек ще чуе едно... друг ще чуе друго..” добави Иво Михайлов.

                Жегата сигурно ме изнерви или пък аз не можех да си представя каква е мечтата на всичките българи в Чикаго и за това се опитах да сменя темата. Каква е представата за българина, човека, който ще зареже всичко, което има в България и ще  обуе обувките на имигранта. Дали е представата за американската кола, за къщата, представата от снимките изпратени на роднините?

                 “Това е представата за вуйчо ми от Америка. Вуйчо от Америка, който идва. Ние не искаме да представим това, не гоним това нещо, защото не всеки който идва в Америка може да стане богат. Ние виждаме момчета, които живеят по пет-шест в една квартира, без климатик и без такива неща... “ - отговори ми Феодор Сургов. “ Има един човек, който е от 40 години тук, квартирата му е зле, казва, че мишките се гонят по тавана.

                Жега. Всеки е прав. Няма спор. Бедни и богати и в България, и в САЩ. Това беше първата ми мисъл. Като си ходя в България виждам хора с -как се казва Джипки или С-ю-ви-та (SUV), а има и други хора, които едва свързват двата края.

“ И в коя ли демокрация го няма това...” отговори на моите мисли репортерката Мария Любенова. “Хората в България уважават имигрантите. Те са поели риск, напуснали са, намерили са кураж и никой не ги обвинява за избора им. Няма, няма отрицателно мнение за имигрантите в България. Хората ги уважават. “

                Жега: А освен тези 40 и повече градуса имали нещо друго, което е изненадало екипа на БТ беше следващия ми въпрос.

                “Не видях усмихнати хора! Не говоря за имигрантите. Хората по магазините, американците не се усмихват. Много са любезни, но не се усмихват! В България е различно. ” – Иво Михайлов спонтанно отговори.

                Мечтата  за България. Колкото глави - толкова акъли, казваха в родината. Бих добавил, колкото имигранти - толкова различни мечти за България.

  Интервюто подготви Адвокат Йордан Илиев