СЕГА ВЕЧЕ СТАНА ИНТЕРЕСНО 

Негласувалите на тези избори не могат да предположат за получаването на какъв шедьовър всички те вкупом допринесоха.  С тяхната, неосъзната разбира се, помощ резултатите от изборите разпределиха гласовете в една смайващо прецизна конфигурация, която може да постави на голямо изпитание и истинска проверка всички български политици без изключение.

За да се случи това, необходимо условие е всеки един от тях просто да спази всичко декларирано и обещано от него и преди, но и особенно след изборите т.е., това което те говорят тези дни. 

На първо място нека видим дали "победителите" с техните мизерни 31% ще играят "бедни, но честни".  Честни към своите твърди и преданни избиратели, на които те обещаха силно соц правителство, със здрави соц министри и начело разбира се с премиер социалист.  Не е въпросът в това, че Станишев официално е дал заявка за този пост, а това че те категорично заявиха, че е немислимо, направо обидно, премиерът да не е от партията победителка.  Сега обаче след като "победителите" имат подкрепата на по-малко от една трета от гласувалите, да не говорим за целия народ, ще им се наложи да правят големи компромиси.

Те все още уж с достойнство великодушно "протягат ръка" за коалиция с кого ли не, но какво от това?  Никой освен Доган не иска да се коалира с тях, но по-важното е, че благодарение на гореспоменатата фамозна конфигурация, дори коалиция с ДПС не им решава проблема, защото техните общи под 44% са отчайващо далече от заветните 51% за съставяне на правителство.  Трябва трети, но кой?  ДСБ и ОДС не щат и да ги видят, Софиянски, Мозер и Каракачанов усмихнато им поклатиха отрицателно глава, а с АТАКА ... нека засега кажем просто, че не става, поради официално декларирано дълбоко несходство в характерите, в този абсурден любовен триъгълник.  Остава Царят.

Тези които твърдят, че футбола е нечестна игра, изобщо хабер си нямат.  Скоро Слави каза нещо като виц, че България има шанс да се класира за европейското само, ако в мача между Хърватия и Швеция и двата отбора паднат.  Във футбола това естествено не може да стане, но в политиката може-е-е.

Що да не паднат низко и двете страни?  В морален и етичен аспект разбира се.  Червените ще измамят своите, като дадат премиерския пост на Симеон за втори мандат в замяна на неговите 20%, а царя приемайки, ще се изсмее в очите на жълтите независимо от скорошното му обещание да не се коалира с БСП.  Колкото и да е гадно, теоритически е възможно тримата лидери да постигнат такова споразумение.  Да но какво ще стане с техните хора, физиономиите на които изведнъж ще станат, странно и заплашително удължени?  И то в момент когато пък едни други хора държат бомба със свален предпазител?

На кого ще обяснят те, че тези тяхни задкулисни политически интриги и лични сметчици, от които на всички ни писна, биха били в "името на бъдещето на България"?  Бла, бла!  Не си играйте с огъня бе, хора!  Полудели ли сте?  Не виждате ли какво става около вас? Ако червения електорат са все пак граждани дисциплинирани и търпеливи, то останалите са много болезнено чувствителни към непрекъснато втълпяваната ни през последните години теза "че ДС и дори КГБ са докарали Симеон от Мадрид, за да върне червените на власт".  Дори "научно" се твърди, че заради психическия шок, който те му били нанесли в най-ранното му детство с насилието върху неговото семейство, заплахите за убийство и заменянето им  с изгонването им от България и т.н., Цар Симеон е дълбоко комплексиран от комунистическите тайни служби и на практика е послушно оръдие в ръцете им.

Аз лично не вярвам на това.  Но аз доскоро не вярвах че може да се появи и такова нещо като АТАКА.  Между впрочем.  Така че, на ход е Царят.  Ще опровергае ли или ще потвърди той тези подозрения?

Но да се върнем на фамозната конфигурация.  Ако независимо от всичко казано по-горе, все пак БСП и НДСВ съставят някакво правителство, тяхното крехко мнозинство от общо 51% няма да издържи и първия вот на недоверие в новия парламент.  Ако решат да включат и ДСП, мнозинството им става безапелационно, но пък открито ще приемат предизвикателството и най-вече отговорността, не само да наливат вода в мелницата на АТАКА, но и сериозно да разгневят не само останалите близо 40 % от гласувалите, не само и негласувалите, които всъщност са много, много повече, но е вероятно и техните, особенно жълтите, редици да оредеят значително.

С това се изчерпват коментарите по всички възможни варианти за съставяне на т.нар. лявоцентристко правителство.  Фарс, като центриско правителство предложено от мандата на НДСВ и ДПС със силно участие на БСП си е все същата работа, с тази разлика, че на червените ще им се наложи да унижат още повече своите избиратели.

Възможно ли е дясноцентристко правителство?  Май само насън.  Защото процентчетата от фамозната конфигурация налагат такава коалиция да е съставена от мандатите на абсолютно всички останали партии и коалиции, без тези на БСП и АТАКА.  Няма сини, по-сини, жълти, оранжеви или виолетови.  Няма десни и по-десни,  центристи, земеделци, войводи или етнически.  Всички заедно.  Какъв сговор само!  Възможно ли е това?  Тук се сещам за вица, че когато попитали Господ дали някога българите ще се оправят, той се разплакъл.

Не ме разбирайте погрешно.  Аз не казвам, че партиите не трябва да се стремят към коалиционно партньорство.  Аз не казвам, че разбирателство, толерантност и сътрудничество са невъзможни.  Аз не казвам, че не уважавам надписа над входа на нашето Народно събрание.  Само казвам, че не може да агитираш своите потенциални привърженици като декларираш и обещаваш едно, а после да вършиш друго.  Какъв водевил ще гледаме, когато Иван Костов и Надежда Михайлова се прегърнат отново, след като довчера се плюеха?  С какви очи ще поканят Стефан Софиянски, за когото твърдяха, че мястото му е в затвора?  Къде са в тази картина Филип Димитров, Петър Стоянов и други, които не пропускаха публично да заклеймят Костов.  Погледнете в който и да е чат форум по интернета, да видите как насъсканите от тяхната пропаганда хора взаимно се нападат и обиждат по най-отвратителен начин.  Навсякъде само едно - желание за мъст, мъст, мъст.  Но това е някак дребна работа, ако говорим за само в рамките на отдавна разбитото от самите тях дясно пространство. 

Много по-сериозно е това, че сините, особенно Иван Костов обявиха успешното управление на правителството на Симеон Сакскобургготски за, забележете, не какво да е друго, а престъпно!  Още по-сериозно е това, че Иван Костов, в изборната нощ гордо обяви разпадането на българския етнически модел.  Някой вярва ли още в този сън, че Костов е готов да се съюзи с Доган.  Никога.  Иначе той ще гледа своите хора с удължени физиономии.  От друга страна, Доган и хората му очевидно съвсем не им е приятно да ги възприемат като необходимо зло.  Поради тези, и много други причини коалиция между тези пет, не само че е невъзможна, но е и абсолютно безсмислена и най-важното, като евентуален факт опасна.  Защото след такъв един пасквил, АТАКА съвсем закономерно ще станат много силни, след като към тях обърнат поглед в отчаянието си още много разочаровани и отвратени хора.  И тогава те ще излезнат на улицата и ще свалят предсрочно този парламент.  Не че досега избягвах да говоря за тях.  АТАКА са пределно ясни.  Казаха каквото имаха да казват и бъдете сигурни, че те от това няма да се отметнат, защото едва ли някой от тях би искал да срещне именно точно техните избиратели с удължени физиономии.  Те няма да се коалират с никого, но и никой не иска да се коалира с тях.  Обаче те са там, във фамозната конфигурация и държат в ръцете си ключовите 8.5%, които показаха на всички останали, че никоя партия или коалиция не е заслужила да участва достойно в новия парламент. 

Това са резултатите от сегашните избори.  Картите се раздадоха и всеки получи слаба ръка.  Ако беше белот, всички пасуват, събират се картите, размесва се тестето и се раздава отново.  Може да Ви се струва невероятно, но това би следвало да стане и със сегашния новоизбран български парламент.  Ако държат на честта си и на това, което са обещали на избирателите си, никоя от партиите и коалициите, не трябва да влизат в безпринципни, неморални и поради това недостойни следизборни споразумения, "надпартийни" правителства, "експертни" кабинети и прочие глупости, само и само за да останат на работа депутатите.  Процедурата е ясна.  След като всички парламентарно представени политически сили са слаби поединично, и след като се окаже, че никоя от тях не е в състояние да състави коалиция с мнозинство за съставяне на правителство, президентът назначава служебен кабинет и избори за ново народно събрание след три месеца.  И нека този път политиците внимават какво ще пишат в политическите си програми, какво ще говорят, какво ще обещават, пък тогава ще видим кои ще застанат този път зад тях и защо.

Стефан Димитров