|
|
БАБА МАРТА Първи март е денят на Баба Марта и всеки е закичен с тези малки украшения, направени от червени и бели вълнени конци. Ако имате късмета да сте в Пловдив (или където и да е другаде в България) на първи март, то със сигурност ще забележите, че всеки човек си е закичил на дрехата тези малки украшения, направени от червени и бели вълнени конци. От края на март до средата на април ще видите същите червено-бели пискюлчета да висят по плодови дръвчета и храсти. На първи март, както и на следващите няколко дни, хората си подаряват червено-бели гривни или миниатюрни червено-бели кукли от вълнени конци наречени Пижо (мъжката кукла) и Пенда (женската кукла), известни под назаванието “Мартеници”. Това имев идва от названието на месеца – “март”. Според преданията, Марта (женски вариант на името “март”) е сърдита старица, която рязко променя времето от лошо на хубаво, и обратно. Тя носи името Баба Марта. Има много предания за тълкуването на червено-белия символ на мартеницата – и тук ще ви разкажем едно от тях. Преди стотици години, прабългарският хан Исперих тръгнал от дома си в далечните Тибетски планини, за да дири плодородна земя за народа си прабългарски. Той преминал през много реки и планини, докато стигнал земите на славяните, които го посрещнали като скъп гост. Славянки, с бели дрехи му носели бокали с напитки, а трапезите били отрупани с ястия – всичко, което се ражда по тази благословена земя. Но на хана не му било весело, защото той тъгувал за дома си и за своите близки – за майка си и сестра си Калина. Седнал той на брега на голямата река и сълзи покапали по загорялото му лице, а взорът му се отправил молитвено към боговете и към слънцето за чудо. И чудото станало! На рамото му кацнала лястовичка – на нея хана разказал болката си. Лястовичката отлетяла към земите, откъдето дошли прабългарите, и разказала с човешки глас на Калина, че брат й е намерил нови земи за царството си, но много тъгува за нея и праща много здраве... Зарадвала се калина и решила да изпрати хабер на своя брат. Свила зелена китка, усукала ч с вълнен конец и направила възелчета за поздрав – и изпратила лястовичката да отнесе китката на брат й. Като мълния се понесло птичето и скоро кацнало на рамото на Исперих. Ханът радостен взел китката, разчел по възелчетата поздрава на сестра си и накичил гърдите си с китката. Ханът повелил на народа си – всеки да си върже малка китка от пресукан бял и червен конец, и на този ден да се кичи винаги – за здраве и небесна благословия. Това се случило на първи март и останало и до наши дни. Според традицията, на първи март сутринта, във всеки дом се пали огън на двора, с много дим. След това всички прескачат огъня по три пъти., с лице към изгрева, за да се пречистят от зли сили и да се пазят от болести. После стопанката изнася червени дрехи и тъкани, и ги мята по клоните на дърветата и по оградата. След това тя закичва децата и новородените животни с изработени от нея мартеници от вълнена или памучна прежда. Има също така и известно християнско предание – преди много векове, когато хората били радостни, те се обличали в бели дрехи. Така в една пролетна утрин, на първи март в годината когато Исус щял да се роди, Дева Мария в бяла премяна отрязала една лентичка от фустата си и я обагрила с девствената си кръв. После я усукала с друга бяла такава и украсила с нея гърдите си. После излязла, за да посрещне първите лъчи на изгрева – за да извести вселената за святото и светло плодородие, което я очаква... И се родил Господ Исус Христос. Оттогава до днес, усуканите червено-бели конци на мартеницата по традиция красят всички жени, деца и домашни животни – за да бъдат здрави, плодни и да носят радост на семейството. Според християните този български обичай е единствен и не се среща никъде другаде – израз на човешко поклонение пред Божията майка. В традиционните български мартеници има вплетени различни предмети – парички, скилидки сух чесън, синци и мъниста, железни халки, косми от конска опашка, черупки от охлюви – затова мартениците са смятани за амулет, прогонващ злите сили. Според най-древните традиции, децата трябва да носят мартеници на дясната ръка, шията или гърдите си, а момите и младите невести – на шията или вплетени вкосите им. Мъжете могат да носят мартеници над левия си лакът или над левия си глезен (т.е. да не се вижда!), а в някои райони я поставят в обувката на левия крак, под петата – поради вярването, че ако ги видят с вързана мартеница, ще им се върже и мъжествеността. .. Традициите и вярванията са се запазили през вековете, макар че българите също вярват и че носенето на червено-белите мартеници ще умилостивят Баба Марта – да не ни праща студ. Така се надяваме, че топлата пролет ще дойде възможно по-скоро. Всички получени мартеници ние закичваме на дрехите си или завързваме като гривни на китките си (обикновено на дясната китка) и ги запазваме до първия знак на пролетта – например щъркел или лястовица, или цъфнало дърво. След като сме видяли такъв знак, вече можем да свалим мартениците, защото се смята, че пролетта вече е дошла. В различни райони на страната поверията се различават. След като се види щъркел, повечето хора връзват своите мартеници на плодно дръвче, пожелават си нещо и вярват, че то непременно ще се сбъдне! Страшни стихчета за най-малките Баба Марта Елин Пелин Баба
Марта Страницата подготви: Живка Петрова |